Проблемите у дома


Справяне с проблемите у дома

Ръководство за по-уверено, последователно и ефективно родителство

Справяне с проблемите у дома


Ръководство за по-уверено, последователно и ефективно родителство

Едно от най-големите предизвикателства, с които се сблъскват родителите, е боравенето с трудното или предизвикателно поведение на децата. Независимо дали отказват да слагат обувките си, или да хвърлят боклука, може да се окажете в ситуация в която нямате идея как да се справите ефективно.

За родителите които не могат да се справят, техники за поведенческа терапия могат да предоставят пътна карта за по-спокойни, по-последователни начини за справяне с проблемното поведение и предлагат възможност да се помогне на децата да усвояват умения за развитие, от които се нуждаят, за да регулират сами собственото си поведение.

Основни познания за управление на поведението у дома

За да разберете навреме и да реагирате ефективно на проблемното поведение, трябва да помислите как е било във времева линия – държанието преди и да се опитате да засечете промените в държанието във времето, както и последтсвията от него.
Има три важни аспекта на всяко поведение:

Предварителни фактори: предшестващи фактори, които водят до по-малко или по-малко вероятно поведение. Ученето и предвиждането на предшественици е изключително полезен инструмент за предотвратяване на лошото поведение.
Поведение: Специфичните действия, които се опитвате да насърчите или обезсърчите.
Последици: Резултатите, които естествено или логично следват. Последиците – положителни или отрицателни – влияят върху вероятността от повтарящо се поведение. И колкото по-непосредствена е последствието, толкова по-силно е то.

Определяне на поведение

Първата стъпка в добрия план за управление на поведението е да се определи целевото поведение. Тези поведения трябва да бъдат специфични (така че всеки да е наясно с това, което се очаква), наблюдаван и измерим (така че всеки може да се съгласи дали се е случило или не).

Пример за лошо дефинирано поведение е „преструва се“ или „добре е“. Правилно дефинирано поведение би било тичане и тропане из стаята ( лошо поведение) или да започне домашната си навреме ( добро ).

Знаци показващи добро или лошо поведение

Знаците показващи видовете поведение могат да се проявят в много форми. Някои подкрепят лошото поведение, други са полезни инструменти, които помагат на родителите да управляват потенциално проблематично поведение, преди да стане проблем, и да подкрепят доброто поведение.

Не предполагайте! Кажете го!

Избягвайте:
Предполагайки че са били разбрани очакванията ви:
Не предполагайте, че децата знаят какво се очаква от тях, изречете го! Изискванията се променят от ситуация към ситуация и когато децата не са сигурни какво трябва да правят, е по-вероятно те да се държат погрешно.

Указания от разстояние:
Грешно! Особено ако те са важни. Въпреки че не във всички ситуации може би ще е така.
Уверете се, че казвате на децата важни инструкции лице в лице. Нещата, извикани от разстояние, е по-малко вероятно да бъдат запомнени и/или разбрани.
Преминаване без предупреждение:
Преходите могат да бъдат трудни за децата, особено в средата на нещо, което им доставя удоволствие. Предупреждението дава на децата възможност да намерят добро място за спиране на дейността и да направят прехода по-малко изпълнен.
Задаване на бързи въпроси или поредица от инструкции: Предоставянето на поредица от въпроси или инструкции на децата ограничава вероятността те да чуят или разберат, да отговорят на въпроси, да си спомнят задачите и да направят това, което са били инструктирани.

Пътя към вярното:

Ето някои предварителни данни, които могат да укрепят доброто поведение:

Бъдете наясно със ситуацията:
Обмислете и управлявайте екологичните и емоционални фактори – глад, умора, безпокойство или отвличане на вниманието, все неща които могат да направят много по-трудна задачата за децата да овладеят своето поведение.
Регулирайте средата:
Когато дойде време например за домашното, премахнете разсейващите елементи, като компютри, таблети, лаптопи, телевизор и играчки. Осигурете нещо за хрупкане, лека закуска, установете приятно организирана атмосфера и удобно място за учене. Замислете се и планирайте кратки почивки за разсейване, все пак вниманието им не е безкрайно, а след като вниманието спре, четенето става монотонно и информацията е неразбираема и не се запазва.
Заявете ясно какви са ви очакванията:
Ще получите по-добро сътрудничество, ако вие и вашето дете сте наясно какво се очаква да бъде сторено. Седнете с детето и представете информацията устно. Дори ако то „зае” какво се очаква, изясняването на очакванията в началото на дадена задача помага да се преодолеят недоразуменията.
Осигурете обратни броеве за преходи: Когато е възможно, подгответе децата за предстоящия преход. Оставете ги да знаят, когато останат, да речем, 10 минути, преди да стане време за вечеря или преди да започнат домашното. След това им напомнете, когато останат да речем 2 минути. Също толкова важно, колкото издаването на обратното броене, всъщност прави прехода в посочения момент.
Нека децата имат избор:
Когато децата растат, е важно те да имат думата в собствения си график. Даването на структуриран избор – „Искаш ли да се изкъпеш след вечеря или преди?“ – може да им помогне да се чувстват по-добре и да ги насърчи да бъдат по-самостоятелни.


Създаване на ефективни последствия

Не всички последици са замислени наравно. Някои от тях са отличен начин да се създаде структура и да се помогне на децата да разберат разликата между приемливо поведение и неприемливо поведение, докато други имат потенциал да направят повече вреда, отколкото полза. Като родител, който има силно разбиране за това как интелигентно и последователно да се използват последствията, всичко може да се промени.

Последици за избягване

Даване на отрицателно внимание:
Децата ценят вниманието на важните възрастни в живота си толкова много, че всяко внимание – положително или отрицателно – е по-добро от нищо. Отрицателното внимание, като например повишаване на глас или напляскане, всъщност увеличава лошото поведение с течение на времето. Също така, отговорът на поведението с критика или викове, неблагоприятно засяга самочувствието на децата.
Забавени последици:
Най-ефективните последствия са незабавни. Всеки момент, който минава след дадена случка на лошо поведение, детето ви е по-малко вероятно да свърже поведението си с последствията. Това става наказание в името на наказанието и е много по-малко вероятно действително да се промени поведението.
Непропорционални последици: Родителите са разбираемо много разочаровани. Понякога те могат да бъдат толкова разочаровани, че да реагират пресилено. Огромна последица може да окаже това и да бъде деморализиращо за детето. Така вероятно ще се откаже да опитва да се дъжри добре или да слуша.
Положителни последици: Когато детето се размърда, вместо да слага обувките си или да прибере играчките си и, в разочарование, вие го правите вместо него, така увеличавате вероятността той отново да повтори това и по този начин ще знае че може да свършите вие всичко вместо него. Така ще намали уважението си към вас и други последици.

ЕФЕКТИВНИ последствия:

Последствията, които са по-ефективни, започват с щедро внимание към поведението, което искате да насърчите.

Положително внимание към позитивното поведение:
Даването на позитивна подкрепа за това че е добро, помага да се поддържа доброто поведение, което продължава. Положителното внимание подобрява качеството на връзката, подобрява самочувствието и усещането е добро за всички. Положителното внимание към смелото поведение може също да помогне за намаляване на тревожността и да помогне на децата да станат по-възприемчиви към инструкциите и залагането на граници.
Активно пренебрегване: Това трябва да се използва само с незначителни лоши поведения – НЕ агресия и НЕ много разрушително поведение. Активното пренебрегване включва умишлено оттегляне на вниманието, когато детето започне да се държи лошо – както игнорирате, чакате да се възобнови положителното поведение. Искате да дадете положително внимание веднага щом започне желаното поведение. Като удържате вниманието си, докато не получите положително поведение, преподавате на детето какво поведение ви кара да се ангажирате с него тоест да ви привлече вниманието.
Меню за възнаграждение: Наградите са осезаем начин да дадете на децата положителни отзиви за желаното поведение. Наградата е нещо, което едно дете печели, признание, че то прави нещо, което му е трудно. Наградите са най-ефективни мотиватори, когато детето може да избира от различни неща: допълнително време за филмчета, нещо сладко, подарък или друго. Препоръчваме да подбирате полезните неща които обича и по-рядко вредните ? Разбира се тези неща след като ще ги ползвате като награда, трябва да бъдат oграничени през останалото време. Това предлага на детето мотивация и съсредоточаване освен това и намалява възможността награда да изгуби своята привлекателност с течение на времето. Наградите трябва да бъдат свързани с конкретни поведения и винаги да се доставят последователно.
Времеви изходи:
Стратегиите за изчакване или ”времето” е един от най-ефективните начини за последици, които родителите могат да използват, но също така и един от най-трудните за правилно изпълнение.
Бъдете ясни:
Установете кои поведения ще доведат до прекъсвания на времето. Когато детето демонстрира това поведение, уверете се, че съответното време е относително кратко и веднага следва негативно поведение.
Бъдете последователни:
Случайното администриране на времето, когато се чувствате разочаровани, подкопава системата и затруднява детето да свързва поведение с последствия.
Задайте правила и ги следвайте: По време на изчакване не трябва да говорите с детето, докато не решите вие кога да спрете с ”изчакването” (игнорирането). Времето трябва да приключи само след като детето е спокойно и тихо, за да се научат да свързват края на времето с ”пауза” с конкретно желано поведение.
Върнете се към задачата: Ако времето за изчакване не е изпълнено, след като завърши, детето трябва да бъде инструктирано да изпълни първоначалната задача. По този начин децата няма да започнат да виждат тайм-аутите като стратегия за бягство. Ако игнорирането или времето за изчакване за неизпълнение на дадена задачка, веднъж приключило, детето трябва да бъде инструктирано да приключи зададената първоначална задачка. По този начин, детето няма да използва това, като начин за извинение с който да не свърши задачката си или като време за почивка.

Внедрявайки практиката за управление на поведенчески маниери у дома, ще превърнете своят дом в едно много по-спокойно място, като освен това ще дадете добро начало на живота за вашето дете и един модел, по който евентуално и то да възпитава един ден своите деца.

Надяваме се статията да ви е била полезна. Можете да допълните и вашите техники използвайки коментарната секция под публикацията

възпитание, възпитание на деца, детска психология, деца, проблем в къщи, проблеми у дома, психология